Семейство кани за свой гост млад психиатър с надеждата, че именно той ще успее да помогне на бащата, чието съзнание е изпълнено със самоубийствени мисли свързани с въжета и възли. Психиатърът се съгласява да остане в къщата още няколко дни докато разбере какво точно се случва с мъжа. Много скоро обаче става ясно, че семейството трябва да се притеснява не за психичното състояние на бащата, а за психичното състояние и тайни намерения на психиатъра.

An ordinary funeral procession moves along its path from church to cemetery. Observing, you slip from reality into a place where time has lost its linearity, looping through the odd images thrown off by a distorted reality. Images of non-existence, of varying reflections of death issuing from both past and future, concrete yet abstract, horrible yet desirable. A family asks a young psychiatrist to be their guest for a while to untangle the circumstances of their father's illness. He's developed a suicidal fixation for ropes and knots among other things. While deeply involved in analyzing the patient's delirium, the doctor begins to lose track of what is taking place. The task of "how to help" is twisted into "who am I? Doctor or patient? Chance guest, member of this suffering family, or a catholic priest who has dreamed this all up?" In order to get a handle on it all, it's best to start from the beginning, but why do things keep shifting, changing?

Можливо, досить зустріти похоронну процесію, щоб випасти з дійсності у марення. Марення, де час, втративши свій невпинний рух, петляє серед образів небуття — віддзеркалень Смерті в смертях минулих і майбутніх, жахливих і бажаних… Гість — молодий психіатр — запрошений пожити в родині в зв'язку з підозрюваним божевіллям Батька, одержимого хворобливо-суїцидальним потягом до мотузків, вузлів і задухи. Але цілком можливо, що все навпаки, і саме його — Гостя — психічне здоров'я вимагає медичного втручання.